вторник, 14 февруари 2012 г.

Малко след предупреждението към България, хакерската група "Анонимните" нанесе светкавичен удар върху системата ЕСГРАОН и подмени личността на шефа на сектор "Kомпютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев, съобщава bivol.

Вместо Явор Колев в системата вече има трима души с име Кольо Яворов, които носят неговото ЕГН. Снимката на топ-полицая също е подменена. Във файловете за паспорта, личната карта и шофьорската му книжка вече фигурират снимки на мъже с дълги сплъстени коси и несресани бради и мустаци.

Освен това "Анонимните" са изтрили ключа за уникалност от полето за ЕГН в базата данни. Това позволява да се нароят дублиращи ЕГН-та, което ще доведе до хаос в информационните системи на държавата.

Единствено информационната система за противодействие на престъпността, която се гради от много години и за която ни критикува ЕС в последния си доклад, е неуязвима за атаката.

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Kerberos

История и разработване

MIT  Разработен в МИТ,Kerberos е създаден да защитава мрежовите ресурси предоставени от  Project Athena. Протоколът и кръстен на името на митичното създание  Kerberos (or Cerberus)  гръцката митология което е било триглаво чудовище пазещо вратите към хадес.
Steve Miller и Clifford Neuman, са основните дизайнери на версия 4 на Kerberos,публикувана в края на 80-те.
Версия 5, е създадена от John Kohl и Clifford Neuman, през 1993.
Властите в САЩ класифицират Kerberos като технология с възможна военна употреба и ограничават  експорта й поради използването на DES алгоритъмът за криптиране( 56-битов ключ).
Windows 2000  и лседващите версии използват  Kerberos като метод за удостоверяване по подразбиране.

Теория

Kerberos използва като своя основа symmetric Needham-Schroeder protocol. It makes use of a trusted third party, termed a key distribution center (KDC), който се състои от две теоритично независими роли: Удостоверителн Сървър Authentication Server (AS) и   Билето предоставящ сървър -Ticket Granting Server (TGS).
The KDC подържа база данни от тайни ключове; всеки елемент от мрежата, без значение клиент или сървър, споделя таен ключ известен само на елемента и на  KDC. Притежаването на този ключ служи за доказване на идентичността на елемнта. For communication purposes the KDC generates a session key which communicating parties use to encrypt their transmissions.
Сигурността на протокола се основава на  краткосрочни удостоверители на автентичност, наречени  Kerberos билети.

Описание

The client authenticates itself to the AS which forwards the username to a Key Distribution Center (KDC). The KDC issues a Ticket Granting Ticket (TGT), which is time stamped, encrypts it using the user's password and returns the encrypted result to the user's workstation. If successful, this gives the user desktop access.
When the client needs to communicate with another node ("principal" in Kerberos parlance) it sends the TGT to the Ticket Granting Service (TGS), which shares the same host as the TGT. After verifying the TGT is valid and the user is permitted to access the requested service, the TGS issues a Ticket and session keys, which are returned to the client.
The client then sends the Ticket and keys to the service (SS).

Kerberos negotiations
Here is another description.
The client authenticates to the AS once using a long-term shared secret (e.g. a password) and receives a Ticket Granting Ticket (TGT) from the AS. Later, when the client wants to contact some SS, it can (re)use this ticket to get additional tickets from TGS, for SS, without resorting to using the shared secret. The latter tickets can be used to prove authentication to the SS.
The phases are detailed below.

  User Client-based Logon

  1. A user enters a username and password on the client machine.
  2. The client performs a one-way function (hash usually) on the entered password, and this becomes the secret key of the client/user.

Клиентско удостоверяване 


Kerberos протокол
  1. The client sends a cleartext message of the user ID to the AS requesting services on behalf of the user. (Note: Neither the secret key nor the password is sent to the AS.) The AS generates the secret key by hashing the password of the user found at the database (e.g. Active Directory in Windows Server).
  2. The AS checks to see if the client is in its database. If it is, the AS sends back the following two messages to the client:
    • Message A: Client/TGS Session Key encrypted using the secret key of the client/user.
    • Message B: Ticket-Granting-Ticket (which includes the client ID, client network address, ticket validity period, and the client/TGS session key) encrypted using the secret key of the TGS.
  3. Once the client receives messages A and B, it attempts to decrypt message A with the secret key generated from the password entered by the user. If the user entered password does not match the password in the AS database, the client's secret key will be different and thus unable to decrypt message A. With a valid password and secret key the client decrypts message A to obtain the Client/TGS Session Key. This session key is used for further communications with the TGS. (Note: The client cannot decrypt Message B, as it is encrypted using TGS's secret key.) At this point, the client has enough information to authenticate itself to the TGS.

  Client Service Authorization

  1. When requesting services, the client sends the following two messages to the TGS:
    • Message C: Composed of the TGT from message B and the ID of the requested service.
    • Message D: Authenticator (which is composed of the client ID and the timestamp), encrypted using the Client/TGS Session Key.
  2. Upon receiving messages C and D, the TGS retrieves message B out of message C. It decrypts message B using the TGS secret key. This gives it the "client/TGS session key". Using this key, the TGS decrypts message D (Authenticator) and sends the following two messages to the client:
    • Message E: Client-to-server ticket (which includes the client ID, client network address, validity period and Client/Server Session Key) encrypted using the service's secret key.
    • Message F: Client/server session key encrypted with the Client/TGS Session Key.

  Client Service Request

  1. Upon receiving messages E and F from TGS, the client has enough information to authenticate itself to the SS. The client connects to the SS and sends the following two messages:
    • Message E from the previous step (the client-to-server ticket, encrypted using service's secret key).
    • Message G: a new Authenticator, which includes the client ID, timestamp and is encrypted using client/server session key.
  2. The SS decrypts the ticket using its own secret key to retrieve the Client/Server Session Key. Using the sessions key, SS decrypts the Authenticator and sends the following message to the client to confirm its true identity and willingness to serve the client:
    • Message H: the timestamp found in client's Authenticator plus 1, encrypted using the Client/Server Session Key.
  3. The client decrypts the confirmation using the Client/Server Session Key and checks whether the timestamp is correctly updated. If so, then the client can trust the server and can start issuing service requests to the server.
  4. The server provides the requested services to the client.

 Недостатъци и ограничения

  • Единична точка та провал: изисква непрекъснат достъп до централен сървър. Когато централният сървър Kerberos неработи, никой неможе да използва системата. Този проблем може да бъде решен, чрез използването на множество сървъри Kerberos  и ризирвиране на механизмите за удостоверяване.
  • протоколът Kerberos има строги изсквания за време, което значи, че часовниците на участващите хостове трябва да са синхронизирани. Билетите са активни през определен период от време и ако часовниците не са синхронизирани с часовника на  сървъра Kerberos, удостоверяването ще се провали.Стандартната конфигурация изисква показанията на часовниците да се отклоняват с не повече от 5 минути.
  • Since all authentication is controlled by a centralized KDC, compromise of this authentication infrastructure will allow an attacker to impersonate any user.